Вследствие на съгласуваните действия на Европейската комисия интегрирането на ромите вече присъства трайно в политическия дневен ред в цяла Европа. Първите признаци за подобрение в живота на ромите започват бавно да се проявяват, се посочва в представен доклад относно постигнатия от държавите членки напредък по рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите, съобщават от ЕК.
Докладът заедно с Работния документ към него (PDF) на английски език.
Рамката на ЕС, одобрена от европейските лидери през 2011 г., постави началото — за пръв път в историята — на стабилен процес за координиране на действията, свързани с интеграцията на ромите. Две години по-късно националните министри приеха единодушно първия в историята правен инструмент на равнище ЕС, посветен на приобщаването на ромите, и поеха ангажимент да прилагат набор от препоръки, изготвени от Комисията, с които се цели намаляване на социалната неравнопоставеност между ромите и останалата част от населението в четири области — образование, трудова заетост, здравеопазване и жилищно настаняване.
В доклада, публикуван от Комисията, се прави оценка на постигнатия от 2011 г. досега напредък по рамката на ЕС и се посочват както положителните примери, така и областите, в които държавите членки трябва да положат повече усилия. Макар все още да има редица предизвикателства, подобренията са ясно видими — по-голям брой ромски деца посещават предучилищни занятия, въвеждат се все повече програми за наставничество за оказване на помощ на ромите при намиране на работа, както и програми за използване на медиатори с цел да се преодолеят различията между ромските и останалите общности що се отнася до жилищното настаняване и достъпа до здравеопазване. Благодарение на новите регламенти на ЕС относно използването на средствата на ЕС, през периода 2014 — 2020 г. държавите членки трябва да заделят 20 % от средствата от Европейския социален фонд за социално приобщаване.
„Преди четири години темата за интеграцията на ромите не можеше да бъде открита в програмата на нито една държава членка. Днес обаче, благодарение на съгласуваните ни действия, ставаме свидетели на вятъра на промяната“, заяви заместник-председателят на Европейската комисия и комисар по въпросите на правосъдието г-жа Вивиан Рединг. „Рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите беше преломно постижение с това, че националните правителства приеха да се ангажират на най-високо равнище да работят за по-успешното интегриране на ромите. Разбира се, не можем да заличим за един ден резултата от векове на изключване и дискриминация, но след като този проблем сега присъства трайно в политическия дневен ред на Европа, вече виждаме подобрения. Така например, много повече ромски деца посещават предучилищни занятия, отколкото преди три години. Като следваща стъпка си представям например въвеждане на по-целенасочени правила и финансов инструмент, посветен конкретно на ромите, с което да се гарантира, че средствата отиват там, където има нужда от тях.“
„За да внесем промяна в живота на маргинализираните ромски общности в Европа, е необходимо да гарантираме ефективното използване на достатъчно средства в подкрепа на националните стратегии за интегриране на ромите. При разработване на политиките в областта на образованието, заетостта, здравеопазването и жилищното настаняване държавите членки следва да вземат под внимание и интеграцията на ромското население“, каза Ласло Андор, европейски комисар в областта на заетостта, социалните въпроси и приобщаването. „Сега е моментът държавите членки да гарантират, че приобщаването на ромите е приоритет при изразходването на средства на ЕС през предстоящия седемгодишен финансов период.“
Въпреки че ромските общности продължават да се сблъскват с бедността, социалното изключване и дискриминацията, днешният доклад показва наличието на напредък, постигнат в 28-те държави членки. Сред основните заключения в него са:
Образование: Постигнат е добър напредък при осигуряването на гаранции за това всички ромски деца да завършват най-малкото основното си образование, като във Финландия е отчетено нарастване на посещаемостта на предучилищните занятия от 2 % на 60 %; в Унгария е приет нов закон, с който двугодишното предучилищно обучение е направено задължително за всички деца; подобно задължително двугодишно предучилищно обучение е въведено и в България; в Ирландия е утвърдена практиката на „пътуващи учители“, които се движат заедно с пътуващите общности. Същевременно е нужно да се положат повече усилия за справяне с проблема със сегрегацията в общата училищна система в няколко държави от ЕС.
Заетост: През последните четири години е имало опити за подобряване на пригодността за заетост на ромите, но те твърде рядко са били съчетавани със системни мерки, насочени към търсенето на работна ръка и прилагащи борба с дискриминацията и стимули за работодателите. Някои от многообещаващите практики са: в Австрия — обучение на наставници за роми, търсещи работа; във Финландия — финансирани от ЕС наставници във връзка със заетостта на ромите; програма за съветници по заетостта в Испания.
Жилищно настаняване: Държавите членки постигат сериозен напредък при насърчаването на приобщаването на ромите — двупосочен процес, който се отнася както за ромските, така и за останалите общности, но проектите с малък мащаб трябва да бъдат разгърнати в цяла Европа, за да доведат до постигането на резултат. Сред добрите практики са: поддържането на 38 медиатори в областта на жилищното настаняване в Белгия; в Берлин, Германия, е създадена местна работна група, която работи за приемането на ромите като съседи и за интегрирането им в общността.
Здравеопазване: Няколко държави са се фокусирали върху подобряването на достъпа до здравни грижи за най-уязвимите роми, като следва да се отбележат поетият от правителството на Франция ангажимент за намаляване на финансовите пречки в областта на здравеопазването и инвестициите в медиатори в тази сфера за ромските общности в Румъния и Испания. Осигуряването на основно здравно осигуряване е все още трудно в някои държави членки.
Дискриминация: Действията на Комисията са гарантирали наличието на стабилна правна уредба във всички държави членки с цел премахване на дискриминацията, но е необходимо държавите да засилят усилията си по прилагане и осигуряване на зачитането на тази уредба на място. За тази цел националните органи за насърчаване на равенството са от основно значение. Словакия е въвела временни мерки за положителна дискриминация в полза на ромите.
Финансиране: Заделянето на достатъчно средства за интеграцията на ромите продължава да е проблем. За първи път е взето решение 20 % от средствата от Европейския социален фонд, отпускани на държавите членки за изпълнение на техните програми, да бъдат предназначени задължително за социално приобщаване, като това представлява увеличение спрямо сегашната средна стойност от 15 %. За финансовия период след 2020 г. Комисията ще проучи начините за допълнително подобряване на финансовото подпомагане в полза на приобщаването на ромите и за това то да бъде по-ефикасно, например чрез предвиждане на нарочен инструмент. Повече примери по държави можете да намерите в националните информационни фишове.
Среща на високо равнище на ЕС, посветена на ромите.
Тази оценка се появява в момент, когато политиците на местно, национално и европейско равнище се срещат с представители на гражданското общество, за да обсъдят напредъка при интегрирането на ромите в рамките на третата среща на високо равнище на ЕС, посветена на ромите. Целта е да се направи преглед на това как се прилагат националните стратегии за ромите, представяни от държавите членки всяка година вследствие на приетата Рамка на ЕС, и дали те водят до подобряване на живота на ромските общности. Близо 500 представители на институциите на ЕС, националните правителства и парламенти, международни организации, гражданското общество (включително ромски организации) и местните и регионалните власти ще представят своите гледища относно това какво е постигнато досега и как в бъдеще да се работи за по-успешното интегриране на ромите.
ИЗТОЧНИК: Europe.bg
