Работата в офис обичайно протича така: отивате там в 8 часа сутрин, сядате на бюро и прекарвате пред компютър по-голямата част от деня. Учебният ден на един третокласник също започва рано, около 8 часа, детето прекарва около шест часа в класната стая, седнало на чин. Движението остава евентуално за голямото междучасие и за часовете по физическо, които са два-три пъти в седмицата. Така погледнато началното училище може да се приеме като свикване на децата с работата в офис.
Тези практики – и в офиса, и в училище, противоречат на факта, че не само здравето, но и ефективната работа е свързана с повече движение и добро физическо състояние. Съвременните проучвания сочат също, че движението и развитието на моториката при детето е неразделна част от развитието на умствените способности и ефективното учене, концентрация и възприемане, особено при по-малките. Това не пречи работата при големите и ученето при малките по инерция да продължават по стария седящ начин.
Непослушните
И все пак нещата започват да се променят постепенно. Родители и директори на начални училища в САЩ и Канада започват да разбират, че "непослушните деца" в клас – които стават все повече – не са лоши или палави деца, които трябва да бъдат наказвани до стената, за да станат послушни и "мирни". Това са нормални подрастващи, които имат нужда от раздвижване, за да се успокояват, да се концентрират, за да учат и запомнят...
Това осъзнаване от страна на възрастните надига една вълна на раздвижване в учебните заведения в САЩ и Канада през последните няколко години. В Калифорния вкарват в класните стаи бюра за правостоящи, разбирайки, че бюрото не е задължително най-доброто място за учене и че дори малко повече активност – в случая просто да сис тъпиш на краката си, подобрява осезаемо концентрацията на учениците (за последното се изказват положително с факти и учените).
Други начални училища, като "Уорд Елементари" в Уинстън-Салем, Северна Каролина, преди две години монтират чинове с педали (т.нар. статични велосипеди с чин или поставка за книга отгоре). Така децата въртят педали едновременно докато четат, или не въртят, ако не желаят. Програмата става популярна като "Чета и карам колело" (Read and ride) и се развива в различни посоки в отделните училищни заведения вече от около седем години в САЩ.
В училище отново в Северна Каролина, което има няколко класни стаи с велосипеди, установяват в края на учебната година, че децата, които са прекарали най-много време на велосипедите, са имали по-високи оценки по четене.
Наред с чиновете, на които седят малките ученици, в над 1300 училища в Канада вече има и "статични велосипеди". Понякога те наподобяват велоаргометрите във фитнесзалите, на други меса това са колела, вдигнати на стойка без задна гума, за да могат децата да въртят на място. Официалното им име е "стационарни велосипеди" (stationary bike/ vélo stationaire).
Идеята е колелата да са в непосредствена близост в моментите, когато подрастващите имат нужда да изразходват натрупаната енергия или стрес, тревога или умора. И това се случва по време на час, в средата на учебния процес. Самите учители усещат видимо как това помага на децата да се успокоят и концентрират, да учат по-лесно.
Ползването на велосипедите в час никога не се определя като вид наказание. В началото, когато велосипедите са новост в класа, учителите подсещат децата: "Струва ми се, че имаш малко енергия в излишък. Може би е добре да покараш колелото за две-три минутки?". С времето децата сами усещат кога искат да отидат на колелото и кога да продължи отново работата си в клас.
А общото мнение на родители и учители е, че въвеждането на стационарните велосипеди е довело до осезаемо преодоляване на стреса в клас – и за децата, и за учителите. Най-големите "калпазани" се успокояват, учителите успяват да се концентрират върху преподаването, а децата имат начин да се справят със стреса, умората и енергията си – без да ги нарочват за лоши и непослушни, без назидания и караници.
Пред CBC радио преподавател от канадско начално училище описва велосипеда като неразделна част от класната стая. По думите й децата го ползват през цялото време. Ако са по-енергични, ако се чувстват тъжни или ядосани, те го подкарват за няколко минути. И когато решат, че са се раздвижили достатъчно, се връщат към урока и работата в класа.
Учителите споделят, че виждат голяма разлика, когато децата имат възможност да изразходват физически натрупаното напрежение или излишна енергия. "Да бъдеш физически активен е важно не само за здравето, това помага и за по-доброто и ефективно учене и когнитивнитивните способности," напомня началната учителка Никол Маунт, която вижда позитивния ефект от колелата: "След като се раздвижат, децата са по-свежи, по-концентрирани, по-малко импулсивни, не се притесняват и могат да задържат вниманието си за по-дълго време."
Нов модел велосипед вероятно ще развие програмата "Чети и карай колело" още една крачка напред. С т. нар. "green microcycle" Green Microcycle – който все още е прототип, докато учениците въртят педалите и четат, те генерират и малко електричество, достатъчно, за да зарежда таблет или телефон.
Ръководствата на училищата вече търсят от създателя на велосипедите, генериращи енергия, модели с размер за дете и виждат в тях и начин да помогнат на учениците да научат повече за науката и технологиите.
Масовото въвеждане на велосипеди в стаите на училищата в Канада е част от по-широка дискусия сред преподавателите в страната за "саморегулиране на децата" в класната стая, дефинирано по-свободно като "собствената способност на човек да се успокоява и да разбира тревогата си, за да може впоследствие да се върне към нормалното си състояние, да се успокои и да е готово за учене ". Идеята е, че чрез саморегулацията " децата да започнат да се разбират по-добре, а също и това, което се иска от тях.
Източник: вестник "Дневник"
