ПРИОБЩАВАЩО ОБРАЗОВАНИЕ ОЗНАЧАВА ВСИЧКИ ДЕЦА ДА БЪДАТ ПРИОБЩЕНИ ИЗЦЯЛО, А НЕ САМО НА ТЕОРИЯ.
Статии в The Conversation и The Guardian поставят въпроси за това дали приобщаващото образование може да навреди повече от колкото да стори добро, но внито една от двете статии не се дават примери за приобщаване. По-скоро и в двете публикации се срещат трагични примери за изключващо, които притендират за това как не работи приобщаването.
Какво означава приобщаване?
Изглежда има много объркване и дезинформираност относно какво точно е приобщаване. Приобщаващото образование включва цялостно приобщаване на всички деца. Децата не се сегрегират.
Помощници на приобщаването има във всякакви практики. Ако се наемат допълнителни помощници, те обикалят класната стая или прекарват време като помагат на учителя, адаптират материали, а не стоят в един ъгъл на стаята с едно дете.
Няма обособени отделни зони за деца с увреждания или специален учебен материал. Предполага се, че всички деца са еднакво въвлечени във всички аспекти на ученето.
В едно училище, което посетих, едно момче със синдрома на Даун изучаваше модифициран вариант на жестономичния език, което допълваше неговото вербално общуване с останалата част от класа.
В началото на учебната година неговият учител е участвал в еднодневен уъркшоп, посветен на жестономичния език. След това всяка седмица той представя на класа услан (жестономичния език в Австралия), по което време децата научават неща както за самия език, така и нови знаци всяка седмица.
Ученето на жестономичен език по този начин не го изолира. По този начин обаче се създава възможност за това момче да сподели знанията си със своите връстници и да стимулира тяхното учене, докато самият той подобрява своите комуникационни умения.
Този пример е една много малка част от товакакво е приобщаване в рамките на класната стая, но илюстрира някои ключови елементи от приобщаване в действие. Детето от този пример участва в живота в класната стая по-пълноценно, чрезадаптирани подкрепа и техники, от каквито има нужда (както той, така и неговите връстници).
Фактът, че всяко дете има индивидуални особености не се игнорира. Той се приема и цени, катотова, което празви всеки индивид уникален. Целта не е да направим всяко дете „нормално“, а да направим така, че децата да растат заедно и заедно да се учат.
Децето, което има някакъв вид увреждане, седящо в същата класна стая,отделено от връстниците си, с или без помощник, който използва или не използва жестономичен език – това не е приобщаване, а изключване.
Често срещани примери за неразбиране на приобщаване
Примерите за погрешно разбиране на приобщаването призтичат от факта (неправилно, разбира се), че думите интеграция и приобщаване се приемат за синоними. Често на приобщаването се гледа като на нещо изключително просто, като едно дете, на което е поставено етикет „увреден“ или „различен“, както и това, че приемаме приобщаването като нещо за определени хора (вместо за всички), а също така и, че приобщаването е процес на асимилация.
Тези примери за погрешно разбиране на приобщаването водят до макро- и микроизключване, което понякога неправилно се приема или се третира като приобщаване. Макроизключване се появява тогава, когато едно дете се сегрегира, се отдели в отделна класна стая, в различен клас или дори в отделно училище.
Микроизключване се наблюдава, когато например, дете с някакъв вид увреждане е в същия клас, както връстниците си, но е сегрегирано на отделно място в определени части от деня или за целия ден; или на детето е позволено да участва само в някои определени часове; да присъства в часовете, но да не участва във всички дейности в класната стая; или да присъства, но да бъде разглеждан като бреме, а не като пълновправен, ценен член на миниобществото на класната стая.
В статията, която е публикуване в The Conversation се тъврди, че се наблюдава изследване, посветено на приобщаването, но това, което е поместено като проучвания в статията са ясни примери замикро и макроизключване. Много често резултатите от различни проучвания и изследвания за изключване (микро и макро) се съобщават като примери за приобщаване.
Дългият път от пълна сегрегация до приобщаване
Специалното образование започна (през ХХ век) като една революционна за времето си идея, а именно, че децата с увреждания могат и трябва да получат някаква форма на образование.
Като цяло, това беше една много важна първа стъпка към социална справедливост за деца с увреждания, които до онзи период бяха рутинно изключвани от всякакъв вид формално образование (макар и с някои изключения).
Като продължение на тази първа стъпка за обучение на деца с различен вид увреждане, 60-те и 70-те години на ХХ век станаха свидетели на развиването на идеи за „нормализация“ и „интеграция“, като това беше провокирано от въпроса дали сегреганията наистина беше правилният подход към образование.
През 1992 г. Закона за дискриминация на хора с увреждания направи така, че веде да е незаконно да се дискримира човек на база увреждане (макари с някои уговорки). Това създаде благоприятната среда за развитието на една много по-голяма интеграция, а също така, всъщност, и за приобщаване.
От товага насам, философските агрументи и свързаните с това проучвания и изследвания се правят с отправна точка презумпцията,че всяко дете с увреждане може и трябва да получи някаква форма за образование, като се стига до идеята, че децата са еднакво ценен, чеобразование на всички деца (дори и на тези, етикирани с епитета „увреден“) трябва да бъде с високо качество, и именно заради това образованието трябва да бъде приобщаващо.
Приобщаващо образование срещу специални училища.
Обратно на това, което логически може да се очаква (като се имапредвид голямото съотношение на учители и ученици и специалните тренинг семинари за училитев специални училища) налице няма никакво доказателство, че специалните училища имат предимства пред обикновените училища.
Установено е, че приобщаващото образование има равни или по-добри резултати за всички деца, не само за тези с увреждания. Това включва по-добри академични и социални резултатите.
Обучайно е за учители и родители да се притесняват, че включването на деце, което е с някакъв вид увреждане, ще занижи стандарта на образование на децата, които нямат увреждане. Въпреки това обаче, изследвания посочват, че това изобщо не е така.
Точно обратното – заедно с безброй други ползви от приобщаването (включително социално и комуникационно развитие и много по-положително разбиране на себе си) приобщаващите учители се ангажират с всички деца по-често и на по-високо когнитивно ниво, с важни ползи за всички.
Честото претендиране на микро- (и дори макро-) изключване като приобщаване създава значителни бариери и объркване отностно какво всъщност е приобщаване. Липсата на разбиране за това какво е приобщаване и последващият неоправдан страх от приобщаването също са значителни бариери.
Приобщаващото образование включва подпомагане на всяко дете при принадлежност, участие и достъп до постоянни възможности, признаване и оценка за приноса, който той прави.
Източник: The Conversation
