Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) е разработена от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) през 1990-те години като периодично международно стандартизирано оценяване на 15-годишните ученици. Тя възниква в отговор на необходимостта от разработване на индикатори за сравняване на качеството на образованието в отделните държави. Програмата се осъществява съвместно от ОИСР и от държави, които не членуват в организацията. Началото е поставено през 2000 г., когато е осъществен първият етап на проекта – PISA 2000. В него се включват 43 държави. PISA се провежда през периоди от три години: през 2000, 2003, 2006, 2009, 2012 и 2015 г. PISA е ориентирана към бъдещето, към способността на учениците да използват познанията и уменията си в условията на реални житейски ситуации.
Тази година в изследването за първи път беше включен още един иновативен модул, който изследва способността на учениците да разрешават проблеми в сътрудничество, да достигат знания за обща цел. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие оповести резултатите от изследването, в което участие са взели 6000 български ученици на 15 и 16 годишна възраст. Според индивидуалните резултати българските ученици са постигнали резултат от 316 до 570 точки. Средният общ резултат за страната ни обаче е 444т. Това нарежда България сред 25 страни, чиито участници са показали резултати под средното ниво. Резултатите от изследването на ОИСР оповести г-жа Светла Петрова - началник одел "Анализи и международни изследвания“ в Центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование към МОН.
В изследването са взели участие ученици от 51 държави. Първенци са учениците от Сингапур (с 561т.) и от Япония (552т.), следвани от страни като Хонконг – Китай (541 т.), Корея (538 т.), Канада, Естония, Финландия, Макао-Китай, Нова Зеландия и Австралия. На последно място в класацията е Тунис с 382 точки.
Що се отнася до България, то според данните 49% от българските ученици могат да се справят само с най-лесните задачи за решаване на проблеми, при които трябва да се следва план на несложен проблем, подпомагани от своите партньори.
Отново 49% от българските ученици се справят със средно трудните задачи от новия модул, при които е необходимо високо ниво на сътрудничество между екипа и се разпределят роли в него. Само 2% от ученици в България съумяват да се справят с най-трудните задачи, които изискват решаването на сложен проблем при високо ниво на сътрудничество.
Г-жа Петрова обощи, че държавите с висок резултат на основните модули на PISA – четене, математика и природни науки, постигат висок резултат и на модула за решаване на проблеми в сътрудничество. Това означава, че образователните системи, които успяват да адаптират учебните си програми и преподавателските си методи към развиване на умения за мислене и за решаване на проблеми, и акцентират върху обучението с проекти и чрез изследователския подход.
