Монографията „Четенето и свързани фактори“ е своеобразно продължение на предходната книга на автора („Фонологичното осъзнаване на децата /превенция на дислексия/“). Основният фокус тук са проблемите в усвояването на четенето и свързаните с него фактори при типично и атипично протичане на този процес. Специално място в изложението е отделено на четири научни експеримента, които отразяват изследователските търсения на автора, свързани с обсъжданите теоретични концепти. Книгата е структурирана в три глави и една част с приложения.
Първа глава („Феноменология на четенето“) е посветена на свързаните и предразполагащите фактори, отнасящи се до процеса четене. В резюме са изложени характеристиките на езика като основа на четенето, както и правилата, моделите и закономерностите във фонетиката и фонологията. Обсъдена е връзката между говоримия и писмения език, като са представени редица изследвания, посветени на отношенията между езика и процеса четене. Отделено е специално внимание на фонетичните и фонологичните особености на българския език. Структурата на българската фонологична система е изложена последователно чрез моделите на думите, сричковата структура, вокалната и консонантната система.
Изложението в първа глава продължава с представяне на етапите в усвояването на писмения език и мозъчната обработка на информацията в този процес. Обсъдени са редица съвременни модели на четенето: модели на двойния и тройния път; модел на четенето по аналогия; хипотеза за самообучението; теория за конекционизма (connectionism); модел на Милн; теория на Ери за развитието на разпознаването на думи; модели за четенето на свързан текст: отдолу-нагоре, отгоре-надолу; интерактивни модели; модел на Адамс за четенето на свързан текст. Главата завършва с обсъждане на характеристиките на умелия читател.
Разбирането на прочетеното, скоростта и точността на декодирането са основният фокус във втора глава („Декодиране и разбиране при четене“). В първа част са разгледани особеностите на декодирането при четене и свързаните с него фактори, сред които са фонологичното осъзнаване, фонологичната краткосрочна памет и бързото серийно назоваване. Във втора част е отделено внимание на разбирането при четене, като акцентът е поставен върху когнитивните му особености, факторите на средата и личностните различия. Третата част включва подробно представяне на авторски изследвания по обсъжданите теми.
Редица теории и изследователи търсят доказателства за връзката между фундаменталната способност за слухово преработване, езика и четенето. Именно тази проблематика е представена в трета глава („Ритъм, слухова и прозодична преработка при четене“). Тук изложението е разделено на две части. В първата се обсъждат: ролята на ритъма, спецификата на речевия ритъм, времевият и ритмовият гнозис; ритмичната организация на езиците; двете фундаментални теории за ритмичната организация на прозодичната структура на езика – метрична теория (Metrical Theory) и осцилаторна теория на ритъма (Oscillatory Theory of Rhythm). Разглежда се и способността за дискриминация на прозодични модели при децата, която може да подскаже техните по-късни умения за фонологично осъзнаване и четене, като се набляга на особеностите при нарушения в тези сфери. Отделено е внимание и на двете основни хипотези за възприемането на темпоралната структура на речевите и неречевите сигнали – хипотезата за дефицита на бързата слуховата преработка (Rapid Auditory Processing Hypothesis) и хипотезата за дефицита на началото на амплитудната обвивка (Amplitude Envelope Onset Deficit Hypothesis).
Във втора част са представени три собствени изследвания, свързани със: 1.) способността за дискриминация на прозодични модели и фонологичното осъзнаване в предчетивния период; 2.) връзката между чувствителността към прозодичните модели, фонологичното осъзнаване, скоростта на назоваване и скоростта на четене; 3.) слуховата преработка и нейното влияние върху декодирането и разбирането при четене.
Експерименталните части във втора и трета глава завършват с представяне на казуси от логопедичната практика на автора, интерпретация на нарушенията на четенето и насоки за терапевтична интервенция.
В края на книгата са дадени азбучен речник на използваната терминология, библиографска справка и приложения, включващи описание на тестовата батерия на Картинен тест за фонологично осъзнаване и Тест за прозодична чувствителност.
За автора:
Катерина Щерева е доктор по логопедия и доцент в СУ„ Св. Климент Охридски”. Тя е взела участие в редица научни конференции, семинари и конгреси. Има публикации в известни български и международни издания. Научните й интереси са насочени към ранната диагностика и терапия на детското говорно и езиково развитие и превенция на дислексия. Член е на Световната асоциация по логопедия и фониатрия (IALP – International Association of Logopedics and Phoniatrics); участник в конгреси на Постоянния комитет за връзка между логопедите и ортофонистите от Европейския съюз (CPLOL); член е на НСЛБ - Национално сдружение на логопедите в България.
Автор е на монографията „ФОНОЛОГИЧНООСЪЗНАВАНЕ НА ДЕЦАТА /ПРЕВЕНЦИЯ НА ДИСЛЕКСИЯ/“. Книгата отразява назрялата необходимост в съвременната българска наука за изследване на последователността на развитие на фонологичното осъзнаване на децата особено в критично важния период от 4 до 7-годишна възраст, както и на връзката му с усвояването на процеса четене и проявите на нарушения в тази област (дислексия).
Автор е на Картинен тест за фонологично осъзнаване за деца от 4 до 7 години /КТФО 4-7/. /КТФО/ ЗА ДЕЦА ОТ 4 ДО 7 ГОДИНИ е тест за изследване на фонологичното осъзнаване и бързото серийно назоваване като предиктори за нарушенията на четенето и писането при децата. Той включва 16 (шестнадесет) субтеста, отнасящи се до фонологичното осъзнаване, и 2 (два) – до бързото серийно назоваване.
Доставка:
Работим с куриерска фирма Еконт и доставяме до офис на Еконт или адрес, посочен от Вас. Цената на доставката се определя от актуалните тарифни планове на фирма Еконт и не е включена в цената на книгата.
